накърмил

Речник на българския език

1. накърмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърмил е производна форма на накърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накърмил — мин. деят. св. прич. м. р.

накърмил е производна форма на накърмя (мин. деят. св. прич. м. р.).