накърмел

Речник на българския език

1. накърмел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накърмел е производна форма на накърмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накърмел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накърмел е производна форма на накърмя (мин. деят. несв. прич. м. р.).