накълвял

Речник на българския език

1. накълвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накълвял е производна форма на накълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накълвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

накълвял е производна форма на накълва (мин. деят. несв. прич. м. р.).