накупило

Речник на българския език

1. накупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накупило е производна форма на накупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

накупило е производна форма на накупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).