накупил

Речник на българския език

1. накупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накупил е производна форма на накупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накупил — мин. деят. св. прич. м. р.

накупил е производна форма на накупя (мин. деят. св. прич. м. р.).