накривели

Речник на българския език

1. накривели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накривели е производна форма на накривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накривели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накривели е производна форма на накривя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. накривели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накривели е производна форма на накривея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. накривели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накривели е производна форма на накривея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).