накрещели

Речник на българския език

1. накрещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накрещели е производна форма на накрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накрещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накрещели е производна форма на накрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. накрещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накрещели е производна форма на накрещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. накрещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накрещели е производна форма на накрещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).