накрало

Речник на българския език

1. накрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накрало е производна форма на накрада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

накрало е производна форма на накрада (мин. деят. св. прич. ср. р.).