накрала

Речник на българския език

1. накрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накрала е производна форма на накрада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

накрала е производна форма на накрада (мин. деят. св. прич. ж. р.).