наколите

Речник на българския език

1. наколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наколите е производна форма на наколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наколите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наколите е производна форма на наколя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).