наколил е

Речник на българския език

1. наколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наколил е е производна форма на наколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наколил е е производна форма на наколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).