наколете

Речник на българския език

1. наколете — повелително наклонение, мн. ч.

наколете е производна форма на наколя (повелително наклонение, мн. ч.).

2. наколете — повелително наклонение, мн. ч.

наколете е производна форма на наколя (повелително наклонение, мн. ч.).