наколеничило е

Речник на българския език

1. наколеничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наколеничило е е производна форма на наколенича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наколеничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наколеничило е е производна форма на наколенича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).