наколеничели

Речник на българския език

1. наколеничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наколеничели е производна форма на наколенича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наколеничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наколеничели е производна форма на наколенича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).