наковладели

Речник на българския език

1. наковладели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наковладели е производна форма на наковладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наковладели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наковладели е производна форма на наковладя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).