наклеветял

Речник на българския език

1. наклеветял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветял е производна форма на наклеветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветял — мин. деят. несв. прич. м. р.

наклеветял е производна форма на наклеветя (мин. деят. несв. прич. м. р.).