наклеветявал си

Речник на българския език

1. наклеветявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал си е производна форма на наклеветявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал си е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наклеветявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал си е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).