наклеветявал е

Речник на българския език

1. наклеветявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал е е производна форма на наклеветявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал е е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наклеветявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал е е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).