наклеветявала

Речник на българския език

1. наклеветявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наклеветявала е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наклеветявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наклеветявала е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наклеветявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наклеветявала е производна форма на наклеветявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наклеветявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наклеветявала е производна форма на наклеветявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).