наклеветявал

Речник на българския език

1. наклеветявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наклеветявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наклеветявал е производна форма на наклеветявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наклеветявал — мин. деят. св. прич. м. р.

наклеветявал е производна форма на наклеветявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наклеветявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наклеветявал е производна форма на наклеветявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).