наклалите

Речник на българския език

1. наклалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наклалите е производна форма на наклада (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. наклалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

наклалите е производна форма на наколя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).