накичил е

Речник на българския език

1. накичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накичил е е производна форма на накича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накичил е е производна форма на накича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).