накиприло

Речник на българския език

1. накиприло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накиприло е производна форма на накипря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накиприло — мин. деят. св. прич. ср. р.

накиприло е производна форма на накипря (мин. деят. св. прич. ср. р.).