накиприли

Речник на българския език

1. накиприли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накиприли е производна форма на накипря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накиприли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накиприли е производна форма на накипря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).