накачулил си

Речник на българския език

1. накачулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

накачулил си е производна форма на накачуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. накачулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

накачулил си е производна форма на накачуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).