накачулил е

Речник на българския език

1. накачулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накачулил е е производна форма на накачуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накачулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накачулил е е производна форма на накачуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).