накачулила

Речник на българския език

1. накачулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

накачулила е производна форма на накачуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. накачулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

накачулила е производна форма на накачуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).