накачули

Речник на българския език

1. накачули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накачули е производна форма на накачуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накачули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накачули е производна форма на накачуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накачули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накачули е производна форма на накачуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. накачули — повелително наклонение, ед. ч.

накачули е производна форма на накачуля (повелително наклонение, ед. ч.).