накачало

Речник на българския език

1. накачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накачало е производна форма на накача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накачало е производна форма на накача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).