накатери

Речник на българския език

1. накатери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накатери е производна форма на накатеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накатери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накатери е производна форма на накатеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накатери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накатери е производна форма на накатеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. накатери — повелително наклонение, ед. ч.

накатери е производна форма на накатеря (повелително наклонение, ед. ч.).