накатерел

Речник на българския език

1. накатерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накатерел е производна форма на накатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накатерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

накатерел е производна форма на накатеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).