наканвало

Речник на българския език

1. наканвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканвало е производна форма на наканвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наканвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наканвало е производна форма на наканвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наканвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наканвало е производна форма на наканвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наканвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наканвало е производна форма на наканвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).