наканвал

Речник на българския език

1. наканвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканвал е производна форма на наканвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наканвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наканвал е производна форма на наканвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наканвал — мин. деят. св. прич. м. р.

наканвал е производна форма на наканвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наканвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наканвал е производна форма на наканвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).