накалявал

Речник на българския език

1. накалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накалявал е производна форма на накалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накалявал е производна форма на накалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. накалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

накалявал е производна форма на накалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. накалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

накалявал е производна форма на накалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).