наказало

Речник на българския език

1. наказало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наказало е производна форма на накажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наказало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наказало е производна форма на накажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).