наизскочил

Речник на българския език

1. наизскочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизскочил е производна форма на наизскоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизскочил — мин. деят. св. прич. м. р.

наизскочил е производна форма на наизскоча (мин. деят. св. прич. м. р.).