наизлязло

Речник на българския език

1. наизлязло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизлязло е производна форма на наизляза (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизлязло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наизлязло е производна форма на наизляза (мин. деят. св. прич. ср. р.).