наизлизало е

Речник на българския език

1. наизлизало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизлизало е е производна форма на наизлизам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наизлизало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизлизало е е производна форма на наизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наизлизало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наизлизало е е производна форма на наизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).