наизлезел

Речник на българския език

1. наизлезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизлезел е производна форма на наизляза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизлезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наизлезел е производна форма на наизляза (мин. деят. несв. прич. м. р.).