наизвадел

Речник на българския език

1. наизвадел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наизвадел е производна форма на наизвадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наизвадел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наизвадел е производна форма на наизвадя (мин. деят. несв. прич. м. р.).