назъбил е

Речник на българския език

1. назъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбил е е производна форма на назъбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назъбил е е производна форма на назъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).