назъбели

Речник на българския език

1. назъбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

назъбели е производна форма на назъбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назъбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

назъбели е производна форма на назъбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).