назорил
1.
назорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
назорил
е производна форма
на назоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
назорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
назорил
е производна форма
на назоря (мин. деят. св. прич. м. р.).