назобвала

Речник на българския език

1. назобвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назобвала е производна форма на назобвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. назобвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назобвала е производна форма на назобвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. назобвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

назобвала е производна форма на назобвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. назобвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

назобвала е производна форма на назобвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).