назобаше

Речник на българския език

1. назобаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

назобаше е производна форма на назобам се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. назобаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

назобаше е производна форма на назобам се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).