назобаха

Речник на българския език

1. назобаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

назобаха е производна форма на назобам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назобаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

назобаха е производна форма на назобам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).