назначил

Речник на българския език

1. назначил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

назначил е производна форма на назнача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. назначил — мин. деят. св. прич. м. р.

назначил е производна форма на назнача (мин. деят. св. прич. м. р.).