нажилил си

Речник на българския език

1. нажилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нажилил си е производна форма на нажиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нажилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нажилил си е производна форма на нажиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).