нажилил е

Речник на българския език

1. нажилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажилил е е производна форма на нажиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нажилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нажилил е е производна форма на нажиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).