нажилило е

Речник на българския език

1. нажилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажилило е е производна форма на нажиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нажилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажилило е е производна форма на нажиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).